Здравейте,
Днес е малко мързелив ден и се чудя как да убия скуката , И малко да си  разсъждавам тук .За пръв път ще пиша да видим как ще се справя.Е никак не е лесно като знам ,че  някой ще чете това.Аз от доста време се занимавам със сладкарство ,бих казала цял живот и се чудя тука на разни други блогърки как така изведнъж ги осенява да се занимават с това и хоп да видиш ти какви чудеса сътворили.Ама то това им било първата или  втората торта, а то едни красоти ,едни чудеса дето без опит няма как да се случат нещата .И не само това ами и инструменти имали цял арсенал, ей тей любителски само за вкъщи нали .  Е  мили дами цялото  ми уважение ,но някъде там е истината няма как да стане лично аз да ви повярвам.Нямам нищо лично към вас даже се радвам ,че ви има та и ние да понаучим нещо и да се развиваме напред .Защото днешното сладкарство няма нищо общо с преди няколко години. Толкова бързо се разви за последните 2-3 години ,че вече се чудя това сладкартво ли  е или модифицирано изкуство.Толкова много познания трябва да имаме по -ботаника ,по скулптура , по- рисуване и т.н.т.А да не забравя трябва ви професионален апарат за да може да показвате качествено красотите си .И къде остана сладкарството и аз незнам.А едва ли в училищата по Обществено хранене някой учи децата на това.Какво се оказва -излизаш от него и пак нищо, трява да ходиш на курсове за да научиш елементарни неща ,поне така се водят .Никой не те учи как да  подбереш материалите за да не ти се изцопа тортата, никой не те учи как да съчетаваш цветовете и колко елемента е допустимо  за да не е кич една торта.И тръгва немил- недраг младия сладкар с празната торбичка от знания да дири занаят .И какво се случва ,ако попадне на точното място  в точното време Урааааа !Късметът го спохожда и какво да видиш работа по 24ч. до немощ.И край на приказката с щастливата развръзка .Действителността ги шамаросва и слизат на земята . И пак си отваря компа и започва да гледа  едни бутикови торти и да цъка и да се чуди кога и той ще стигне това ниво.