Хотнишкият  водопад или наричан още Кая Бунар, е едно от онези кътчета в България, които разкриват в пълния блясък красотата и уникалността на българската природа. Това е малък оазис, който си заслужава да се види. 
Кая Бунар е разположен в покрайнините на село Хотница, на 14 км. от старопрестолния град Велико Търново,  но  за  съжаление  табели,  както  в  повечето   случаи  за   красивите  места  няма. Хотнишкият водопад е предпочитана дестинация от любителите на природата и от местните хора, които идват тук , за да релаксират и да се откъснат от ежедневните си проблеми
От водопада започва и живописна екопътека,която тръгва нагоре по дървени стъпала в скалите и отвежда до невиждани красоти и девствени местности.Екопътеката е с дължина само 1.5 км., но се вие по течението на река Бохот и разкрива пред посетителите причудливи скални форми, малки водни каскади и вирчета, дървени мостчета и зелени била.

Хубавото е, че точно пред водопада Кая Бунар има просторна полянка и беседка. Там можете да поседнете и да се полюбувате на прелестта, спокойствието и прохладата на Хотнишкия водопад. Сигурно няма да сте единствените посетители, но местността определено е пленяваща и е добре човек понякога да посещава места като тези.

Водопадът е висок около 30 метра и пред него има образувано бистро и ледено студено язовирче. Къпането във водопада е забранено, но никой не може да ви спре да се възхищавате на това райско кътче. 

Парк Сините Камъни

Има местенца, които просто трябва да бъдат посетени. Паркът Сините камъни е една от задължителните дестинации за всеки, който иска да се похвали, че е обиколил България.
Паркът е част от Сливенската планина и обхваща площ от почти 8 000 хектара. Той е само на няколко минути пеша от Сливен.За любителите на историята Сините камъни може да предложи десетки местенца, заредени с магията на миналото – руини на крепости, древни пътища, манастири. В археологическия резерват „Туида”, намиращ се на територията на парка, можете да разгледате римска крепост отIII – V век, а по поречието на р. Манастирска се намира един от 24-те манастира, строени през XIII – XIV в., известни с името „Сливенската малка Света гора”.
Името на парка – Сините камъни – идва от името на скален масив, който се намира на територията му, изграден предимно от кварцови скали. Но скалите тук образуват много повече от скални масиви. Тук могат да се видят няколко природни феномена – Халката, Кумините, Куклите, Еньова булка, Калояновата кула, Змейовите дупки. Когато човек се доближи до тях, наистина може да усети силата на природата да създава форми, на които ние можем само да се възхищаваме. Всички тези феномени, разбира се, са обвързани с поверия, легенди и вярвания. А природата тук дава наистина много материал – освен тези неописуеми и необясними скални образувания, в парка се намират и върхувете Голяма и Малка Чаталка, Кутелка и Българка – най-високия връх в Източна Стара планина – 1181м.
Върховете удивляват със сивосин до виолетов цвят. Докато се наслаждавате на Сините камъни, не пропускайте и местността Карандила. Името й идва от „черни дни”, от турски. Но Карандила далеч не напомня за името си, тя е светла, тиха, спокойна. Туристическите пътеки са добре обозначени и подготвени дори за по-слабите в планинските преходи. Една от най-предизвикателните пътеки е Хайдушката, започваща близо до Сливен. Преминава през скали, полянки, малък водопад и заслон, за да стигне до хотел Карандила. В близост до него има къде да поседнете и да изпиете чаша чай и да похапнете топла пърленка, горди от постигнатото. От горе се вижда целия Сливен, а съвсем наблизо има и езеро, което е удивителна гледка във всеки сезон и час.

                                                       Карандила
Предполага се, че през Османското владичество в България, по време на чума, жителите на града са се изнасяли в местността, тъй като тя е сравнително изолирана и разполага с няколко извора. Поради нейното използване в „черни времена“ се е наложило името „Карандила“ (от турската дума „кара“ - черно). Според други - по-вероятно е произходът на името да е свързано с турската дума "кар" (сняг). Втората част на името може да е от арабски или персийски произход и да означава планина, връх или нещо подобно.
Местността Карандила е част от Природен парк „Сините камъни“, който включва още: Архангела, Асенова река, Бармука, Бустанлъка, Българка (връх), Гаговец, Гунчов кайнак, Даула, Джендем дере, Дивеците, Долапите, Драгиева чешма, Драгойка, Еньова булка, Змееви дупки, Ловджийска чешма, Калето, Кендалова чешма, Куруча (Манастирска река), Кутелка (резерват), Кушбунар, Кушбунарска река, Лесков рът, Ломените, Меча дупка, Моллова кория, Мочурите, Новоселска река, Обсерваторията, Орлови дупки, Орта баир, Тефтера (лифт), Предела, Селището, Сипеите, Черни камене, Хайдушка пътека, Халката, Харамията.

Отнасяйте се към любовта и към приготвянето на храната с безразсъдно безгрижие – не обичайте и не гответе по чужди рецепти.