Axinora: август 2016

сряда, 17 август 2016 г.

Израснах на село и ме научиха да ставам, когато в стаята влиза възрастен човек. Научиха ме да целувам хляба, който неволно съм изпуснала на земята и да го благославям с молитва, преди да го изям. Научиха ме да милея за земята под нозете си и да не допускам тя да страда или пустее. Научиха ме да ставам рано и да посрещам слънцето будна и усмихната. Научиха ме да живея с малко и да не разпилявам сексуалната си енергия, следвайки модерни идеи като тази за сексуалната революция! Научиха ме да се съобразявам с хората, защото аз съм част от тях! Научиха ме да се грижа за слабите, дори и да не се чувствам силна, защото това може да ми даде сила! Научиха ме да работя за трима, да обичам за десет, да ям за двама и да се фукам за половин...защото да се фукаш е губене на време..
Научиха ме да наблюдавам с часове живота на мъниците сред тревите и да се уча от тях на понятия като "стръмно", "трудно", " непосилно" и "жестоко"! Научиха ме да бъда тиха и кротка, колкото и това да беше трудно за бедните ми родители!
Аз съм селянка, която през цялата си младост РОПТАЕШЕ, че е родена на село...
Днес, след като младостта ми е вече минало, аз мога само да благодаря на моите родители, че са ме създали точно на село и са ме научили на всичко, което знам за живота!