„Жребчево“ е язовир на река Тунджа, България.

Намира се в красива подпланинска местност,

 близо до Нова Загора. Язовирът е третият по големина в България след язовир Искър и Студен кладенец. 

В североизточния му край се намира потопената при заливането му църква Св. „Иван Рилски“, която е единствената останка от село Запалня.

До бента на язовира са разкрити останки от римска крепост.

Популярно място за уикенд-бягство от жегата и мръсотията на града през летните месеци. “Плажуващите” там, които започват да пристигат още от петък следобед, са добре екипирани – лодки, въдици, палатки, скара, бира, музика – както си трябва.

 Което и местенце да си изберете, няма да съжалявате. Дори и да сте дошли само да похапнете, тук храната така се услажда. През почивните дни дори не можете да си намерите място. Хората обичат да идват за ден или дори за два, особено през лятото. Някои разпъват палатки и палят огън. Много е приятно, не е така горещо и можете да подишате чист въздух. 

Язовирът всъщност е изкуствено създаден. През 1965 година селото, на което е кръстен Жребчево е било потопено. Разположено е на 25000 дка. площ. Има една църква, която и до днес е останала там. Тъй като през лятото язовирът се използва за напояване на околните селскостопански площи, нивото му често намалява значително. По стените на църквата можете да видите до къде е стигала водата. Покривът й липсва, но иначе като цяло е здрава и такава ще си остане може би. Язовирът е рай за водолюбивите птици, някои от тях са включени в Червената книга на България. Язовирът е обявен и за орнитологично важно място.

Имайте куража да последвате сърцето и интуицията си,
те някак си вече знаят какво наистина искате да станете.
Всичко друго е от второстепенно значение./Стиийв Джобс/

Днес на Малка Богородица се събуждаме с вяра и надежда,че Света Дева Мария ще бди над нас ,децата ни ще пази семействата ни, ще дари здраве ,радост на всички и донесе много любов и светлина в дните ни! Лек и успешен ден!!!

В РАЙОНА НА КЪПИНОВСКИЯ МАНАСТИР СЕ СПОТАЙВА КАМЕНЕН МОСТ, КОЙТО ДОСЕГА НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ НА АРХЕОЛОЗИТЕ. Съоръжението, което е на повече от 6 века, стои непокътнато, а информация за него изплува единствено от разкази на иманяри. 
Почти няма търсач на имане, който да не е пленен от историите за прочутия войвода Вълчан и помощника му поп Мартин, които задигали златото от турците и го криели на различни места от Къпиновския балкан до Хаинбоаз. 
„Борба” заедно с директора на Регионалния исторически музей Иван Църов тръгна именно по разкази на иманяри, а за да се доберем до моста, ни бе необходим около час и внимателно взиране сред шубраците. 
Обектът досега не е бил изследван от експерти, тъй като остава скрит в гори и храсталаци в речното корито над манастира. Самият Църов остана удивен от моста, който е в учудващо добро състояние, без аналог в региона и един от малкото запазени на такава възраст по нашите земи. 
Мостът е смятан за нишан (белег) за място, където е скрито имането на прочутия Вълчан войвода, който шетал из района, за да обира турски хазни, които пресичат Балкана на път за Цариград. 
НА ТРИ МЕСТА В ОСНОВИТЕ НА МОСТА, КОЙТО Е ВДИГНАТ НАД РЕКА ВЕСЕЛИНА, ИМА ИЗДЪЛБАНИ ДУПКИ, а че иманяри са сновали наоколо, личи и от няколко други ями в подходите към моста от южния бряг. 
Като се запролети, е почти невъзможно мостът да се забележи, тъй като е встрани от пътя и е скрит сред дърветата. Зеленината го е запазила от посегателства, а съществуването му е известно само на най-върлите планинари и златотърсачите. 
Когато дърветата се разлистят, мостът става непристъпен. Той се намира вляво от пътя след Къпиновския манастир, в посока язовир „Йовковци”. До него няма път, а и е почти невъзможно да се стигне заради стръмните брегове на реката, които са оформени в тесния пролом. Може да се забележи само ако човек се доближи. 
Сводът на моста е в отлично състояние, камъните са обработени идеално и си пасват, което личи от фугите и е доказателство, че е било дело на изкусен майстор. 
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД МУЗЕЙНИЯТ ШЕФ УСТАНОВЯВА, ЧЕ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и е било част от пътя за Елена и проходите. 
В скала до него пък е издълбан надпис на старобългарски, за който са използвани букви от глаголицата. Вдясно пък са изобразени слънце и луна, а в средата – кръст. Иван Църов внимателно засне текста, който се дава за разчитане. Според него мостът трябва да се изследва внимателно и да се обяви за културна ценност, а районът около него да се почисти от дървета и храсти, за да се осигури достъп. Забележителна е и самата конструкция на съоръжението. Сводът е издигнат така, че да поема даже най-буйните води на реката. На няколко места в свода са втъкнати мощни метални скоби за допълнителна якост. За щастие иманярските инвазии не са успели да повредят моста и той е запазен почти изцяло. До него блика минерален извор, заради който най-вероятно е избрано и мястото на съоръжението, смята Църов.

Къпиновски манастир "Св. Николай Чудотворец"

Къпиновският манастир е разположен на брега на река Веселина на 5 км с. Велчево, на 8 км от с. Къпиново и на 14 км южно от Велико Търново. Манастирът се намира на около 2 км от Плаковския манастир, поради което с него са наричани "манастирите-близнаци".

Къпиновският манастир е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен "Св.Троица". През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай". През 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.

В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на "История славянобългараска". В манастирът функционирало и килийно училище.

Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук.

Църквата "Св. Николай" датира от края на 17 и началото на 18в., а през 1835г. е обновена и приема сегашния си облик. По форма тя е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с обширен наос и предверие, допълнени от открита нарктика с дървени колони и парапети. През 1845г. манастирската черква била изписана, като най-зрелищна от тогава е композицията "Страшният съд", дело на Иван Попович. Най-ранния паметник на живописта произхождащ от Къпиновския манастир е т. нар. "Къпиновски поменик" от 1700г., съхраняван днес в Националния археологически музей в София. Манастирската църква е богата и с икони от 18 и 19в. Част от тях са две икони в иконостаса - "Св. Илия" и "Св. Димитър на кон", както и тези в предверието: "Въведение Богородично", "Св. Богородица с пророците" и "Христос с апостолите". Красиви са иконостасните царски двери с резбени елементи, характерни за тревненските резбари. От 18в. е резбеният владишки трон.