Задавал ли си си въпроса:
„ЗАЩО ДУШАТА МИ ИЗБРА ТОЧНО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА?”
Замислял ли си се как причинно-следствените връзки в твоя живот са започнали да се навързват точно от този първи избор?
Какъв ли щеше да е животът ти, ако душата ти беше избрала Германия , или Австралия, или Ирак?
Защо точно България? Имам ли урок за учене? Или дар за даряване? Или работа за вършене? Защо душите на децата ми, които ще изберат мен, ще дойдат също на тази земя?

Когато човек се роди, казват старите българи, душата му прави първите си два избора – към земята и към родителите. После се свързва и с Корена си (всичко , което е памет и кръв на предците му). От там се затърколва земния му път. В началото се завързва точно този възел – НА ДУШАТА СЪС ЗЕМЯТА И КОРЕНА.
Мъдрият човек, който знае колко е важен земния му път, почита винаги първия избор на душата си, защото знае, че от земята идва силата му. За това през целия си земен живот се грижи точно за тази земя. Говори езика й, пее песните й, бере плодовете й, пише историята й и разказва приказките й на децата си! И не забравя, че КАМЪКЪТ СИ ТЕЖИ НА МЯСТОТО.

И да си зададете въпроса ЗАЩО ИЗБРАХ ДА СЕ РОДЯ БЪЛГАРИН? Труден въпрос...Може пък и някой да успее да си отговори. Аз за себе си успях. Всъщност важно е само това:
Никога не се отричайте от земята си, от рода си и от Корена си! То е същото като да се отречеш от мъдростта на душата си. А кой какво ще стори за България е въпрос на кураж и на обич.

Имало едно време…
И сега го има.

Имало едно време едни Правила за щастие.
Тъй като били високо оборотен продукт Правилата рязко забогатели. Клиентите обаче бавничко, но сигурно започнали да проумяват, че нещо не е в ред. Или Правилата били фалшиви, или имало някаква тайна съставка дето никой не я казва. Щастието, което се получавало накрая било нетрайно, без чувство за хумор и със сериозно разхлабващо действие. Започнали да валят оплаквания.
Тогава Правилата създали Обучение по щастие, твърдейки, че щастието не е проста работа. Клиентите веднага се втурнали да се обучават. Щом не е проста работа, значи не е за всеки, следователно е престижно да се обучаваш на Щастие.
Обучението започнало да дава резултати. Клиентите се превърнали в Последователи. Правилата за Щастие и тяхното обучение отново забогатели. А Последователите вече имали кого да следват. В името на щастието те били готови на всичко:
• да не работят, за да медитират!
• да не правят секс, за да изчистят съзнанието си!
• да изоставят половинката си, за да се посветят на Божественото!
• да напуснат родината си, за да се погрижат за Вселената!
• да се лишат от собственото си Аз, за да убият Егото си...
Крачели редиците с Последователи, крачели и един ден стигнали портите на Рая.
А там отпред седяла една бабичка и копаела нещо.
Притихнали редиците, а напред излезли Правилата и рекли:
- Бабо, отмести се, не виждаш ли че трябва да влезем!
- Виждам аз, нали туй ми е работата.
- Викни тогаз Архангел Михаил да отвори!
- Друга работа си има Рангел, аз съм Пазача!
Посбутали се Правилата, но Последователите напирали.
- Тогава отключи ни портата, бабо!
- Първом трябва да вземеш тая лопата и да прекопаеш ей онази леха – рекла бабата.
Излязло главното Правило за щастие и взело лопатата. Позавъртяло я и полека пристъпило към лехата, че било кално. Извадило от джоба си мокри кърпички и позабърсало дръжката. След туй замахнало и…ударило на камък
- Ти синко, лопата май не си държал – присвила очички бабата.
- Не е имало нужда. Друга ми е силата на мене. – гордо заявило Правилото.
- Тъй ли? – зарадвала се бабата.- Я кажи и на мене!
- На мене бабо, силата ми е в Щастието. Има едни правила. Ако ги спазваш и си щастлив. Аз съм ги писал. Ей тия всичките, дето ги виждаш мене следват и моята сила.
- Тъй, тъй – заклатила главата бабата. – я да го питам аз тоз народ тогава:
- Децата ви къде са бре?
Редиците се размърдали. Никой не отговорил.
- Обичта ви къде е? Половинка, викам, имате ли?
Пак никой.
- Земята ви къде е? – повишила глас бабата. – Род имате ли?
Последователите понавели глави.
Скочило главното Правило.
- Бабо, ти недей ги обърква. Те са святи хора. Всичко са оставили и любов, и земя, и семейства. И имена си нямат. Че всичко това е Егото. А Егото пречи на щастието. Тези хора тук са живели според Правилата и са постигнали Щастие. Те дори сянка не хвърлят. Самият рай е създаден за тях. Отвори им!
Изправила снага бабата и станала дваж по-висока. Бялата и плитка се спуснала пред рамото й до кръста и гласът й проехтял.
- Тоз, който е без род и без обич таз порта не ще да премине! Вървете си и си намерете сенките, пък си ги облечете. Пък като си спомните как се плаче и как мирише земята, пак елате при Портата!
Навела се бабата и на всеки в шепата сложила по една стиска пръст.
- И да помните , че щастието и силата ви са в земята. Че докато сте живи по нея ходите и тя ви храни. Небето го оставете на Смъртта и на Господа.
Обърнали се Последователите и си тръгнали обратно.
А Правилата…
Те се поогледали, пък видели на земята да лежи една тетрадка. Отворили я и прочели:

…И заръчаха българите:
ИЗРИЧАЙ САМО ПРАВОТО СЛОВО!
ПОЧИТАЙ КОРЕНА СИ!
СЛЕДВАЙ САМО СОБСТВЕНИЯ СИ ДЪХ!
ПОМНИ, ЧЕ САМО ВЪРВЯЩИЯТ ИМА ПЪТ!
А бабата засукала мустак и хлопнала вратата на рая.

из "Родов обредник на българите"
на Розмари Де Мео

Страхотни , красиви и талантливи.

 

Едно дърво е зраво,както със своите клони така и със корените си.

Приятен ден .

България не e държавата - България е българският дух.

400 гайдари ще дадат началото на Събора на народното творчество и животновъдство „Рожен“ на 17 юли. Изпълнителите ще бъдат разделени на четири лъча, които бавно ще се приближават към основната сцена. Зад нея декор ще е български трикольор с внушителните размери от 24,000 квадратни метра.

Сред изпълнителите към момента сигурни участия ще има на хор „Космическите гласове на България“ , които ще изпълнят химна на Родопите ''Бела съм, бела, юначе'' и след тях Валя Балканска с две деца, които ще изпеят куплет от ''Излеел е Дельо хайдутин“.

В програмата на събора тази година ще има фолклорен конкурс „Рожен“ за автентичният фолклор и етнокултура, демонстрация на традиционни занаяти, откриване на етнографски и музейни експозиции, изложение на животни, млечни и месни продукти от фермата, изложение на био храни и напитки, народни борби, кулинарни шоута и чевермета, конни атракции, както и народни веселби и нестинарски игри. Част от предварителната програма е провеждане на форум за екотуризъм, екоенергия, еко храни и напитки и екологични материали.

Рожен-събор на народното творчество и животновъдството се организира съвместно от Сдружение с нестопанска цел "Рожен-наследство в бъдещето" и Община Смолян и всички официални запитвания трябва да бъдат насочвани към тях.

***

След 9-годишно прекъсване съборът на Рожен се възражда. Той ще се проведе през месец юли от 17-и до 19-и. "На красивите Роженски поляни ще има Събор на народното творчество и животновъдството. Чрез публично-частно партньорство с община Смолян, съборът "Рожен" ще се възкреси и надгради с ново съдържание и акценти", казва кметът на Смолян Николай Мелемов.

"Искаме да запазим тази българска традиция в нейната мащабност и да я завещаем на поколенията занапред", коментира Мелемов и допълни, че очакваните посетители на събора ще са над 250 000 души.

"Ние, българите не уверяваме никого , че на Родопите е идвал Бог!
Ние просто знаем, че Бог от там не си е тръгвал!"
Ваклуш Толев

Кой беше той? Български магьосник...:

"Въпрос: Г-н Толев, какво е планината Родопа в Учението Път на Мъдростта?

Ваклуш Толев: Питате ме дали е светилище, дали е магичен кумир или реален символ?
В културата на човечеството и досега има неоспорвани реални символи: планини, реки, извори – с тлееща още жерава и сакрална почит.
Какво е Олимп? Само обиталище на богове или култура на въображението?
Какво е за Вишну и Шива планината Мандала или реката Ганг?
Какво е Синай – родилната утроба на Десетте Божии заповеди?
Какво е Таворската планина – Преображението, едно от най-великите тайнства?

За българите Родопа е дом-светилище на Книгата на живота, с ново знание:
Че няма зло, има нееволюирало добро;
Че няма враг, има събожник;
Че не бива да приемаме чуждата вина за своя невинност!
Там Децата на Деня с прозрение стават освободители, не вестители!
Ние не уверяваме никого , че на Родопа е идвал Бог!
Ние просто знаем, че Бог не си е отивал!
Защото Божията човечност се освидетелства от Човешката божественост!
Но има тайни, за които още не са навикнали нито очите, нито човешкото съзнание да понесат..."

Проф. Христо Матанов


Най-голямото величие на българина е, че умее да оцелява във всякакви ситуации

Българинът разсъждава като млад кавалерийски офицер, който иска да съсече противника за 5 минути и да отиде да пие

Проф. Христо Матанов е преподавател по история в СУ "Св. Климент Охридски". Той е завършил Алма матер и е специализирал в Гърция, САЩ и Германия. Има издадени над 15 книги и множество публикации в научни списания в чужбина.

- Проф. Матанов, наскоро издадохте книгата „В търсене на средновековното минало". Как българинът разчита и се отнася към миналото си?

- Една от причините да напиша подобна книга са точно размислите как българинът възприема миналото си. Конкретен повод ми даде нашумялата „Български хроники" на Стефан Цанев, която бе посрещната много добре от хората, но не така възторжено от историците. Тогава авторът обясни, че той пише литературна трактовка, но публиката реално го прие като нов прочит на историята. Ние нямаме имунитет, който да отсява историческата фантазия от историческата истина. Следователно има нужда от книга, която хем да е четивна, хем достоверна. Второ, историята предизвиква особен интерес у българина, както и у съседите ни на Балканите. Понятия като „нация на бъдещето", „нация на волята" още са ни чужди. При нас има свръхинтерес към миналото. Това би трябвало да направи специалистите много внимателни в работата им, защото всяко нещо се чете и интерпретира с особен обществен интерес. Това са нещата, които ме подтикнаха да се заема с книгата. А и навлизам в години, на които трябва да дам отговор какъв съм като историк - гъсеница или пеперуда. Гъсеницата е онзи историк, който пише много важни, но много скучни книги. Аз поисках да съм като пеперуда и да напиша нещо за изкушените читатели.

- Кои са най-интересните митове, които учим в училище или са били обществено наложени, а не отговарят на историческата действителност, но ги тачим като част от миналото си?

- Има група от историци - както в миналото, така и днес, които смятат, че народът има нужда от доза опиат, за да придобие самочувствие, или смятат, че му трябва нещо, което да звучи възпитателно. Аз смятам, че възпитателна е истината, но така или иначе митологемите се създават и често не се осъзнава, че са такива. Много българи не знаят, че урокът за снопа пръчки на хан Кубрат е тотално измислен сюжет. Сценарият е "пуснат" през 1881 г. в първия учебник по история на вече позабравения историк Сава Бобчев. Той сам решава, че един сюжет, който намираме в Езоп и в легендите за Чингиз хан, може да се използва в учебника. Академичната общност е наложила легендата за непогрешимите български царе, като тази за цар Иван-Асен. Безспорно той има много заслуги, но прави стратегическа грешка - нарушава ролята на балансьор, която е играела държавата ни по онова време в региона. Друго наложено в съзнанието ни е, че Средновековна България винаги е била с централизирано управление, което не е така - винаги е имало сепаратизъм. Широко разпространено е и мнението, че срещу цар Калоян е имало заговор. Изворите показват, че той е умрял от инсулт под стените на Солун. Или по генералния мит - че за нещастията, които сполетяват българите, все някой друг е виновен. Те винаги са резултат или на заговор, или на лоши чужденци, които проникват в управляващите кръгове. Митологема е и че българите не губят сражения, но губят войни. Измислено е, за да тушира напреженията след две национални катастрофи. Създава се приказката за героичния народ, който не успява заради многото предателства. Влиза в употреба митът за героичния народ и лошите политици. Впрочем той господства на целите Балкани. Ясно е, че и най-великите нации не са застраховани от поражения, българите също. Имаме много победи и поражения, това е естественият ход. Аз и за това пледирам в работата си - българинът да е по-реален към миналото си, да свали емоциите си. Привърженик съм на англосаксонския модел за оценяване на отминалото време.

- При тази криза на ценности и избуяващ на моменти национализъм как си представяте българинът да приеме миналото си с англосаксонска трезвост и това в днешно време не би ли донесло повече щети, отколкото позитиви?

- В историята няма само триумфални походи, има и поражения, има и победи. Всъщност най-голямото величие на българина е, че той умее да оцелява във всякакви ситуации. Това е нашето достойнство. Това трябва да е посланието ни и да ни зарежда с доза оптимизъм, като ни напомня, че не живеем в най-лошите времена. Било е и много по-тежко, но сме се справяли като народ. Историята ни доказва, че българите се държат добре в екстремни ситуации.

- Миналото ще ни научи ли да направим по-добро бъдещето си, или ни е писано само да оцеляваме?

- Де да можеше уроците на миналото да направят бъдещото ни по-добро. Много големи умове са се изказвали противоречиво по този повод. Например Цицерон е казал, че историята е учителка на народите, но Хегел твърди, че тя показва, че от нея никой не се учи. Аз съм привърженик на малко по-сложните обяснения. Според мен, за да бъде тя учителка на народите, са необходими две неща, които ние още не сме постигнали. Първото е да можеш да анализираш пораженията, защото те учат. Ние не го умеем и честванията, които се проведоха наскоро за събитията от 1912-1913 г., го показаха. Много се говори за героичната война, което е точно така, но нищо не се каза за трагедията през лятото на 1913 г., а в нея са поуките. Ако гледате предавания като тези на Би Би Си за Англия например, ще видите, че в тях се анализират предимно неуспехите, без да има каквито и да е притеснения. Техният патриотизъм е надхвърлил елементарното ниво, на което искаш да чуваш само приятни неща. Истинската история не е приятна. И второто е това, което казах в началото - нужен е имунитет към историческия фалшификат и апломб. Дори структурата на нашите учебници е направена така, че по скоро възпроизвежда митологеми, отколкото факти.

- Защо България често е избирала грешната страна? А може и да се окаже, че и сега го правим?

- Бих казал, че и Турция често избира грешната страна, но не е на нашето дередже. България прави лоши избори през предпоследната и последната война, но и други го правят. Бедата е другаде - в непредсказуемото геополитическо разположение. Държавата ни има малък ресурс, който не може да разпредели равномерно, за да се брани. Пренапрягането на националните сили и стремежът да се направи максималното за кратко време води до грешни избори. Това изглежда е национална черта и народопсихолозите са я описали. Българинът иска хубавото веднага и не е свикнал да полага дългосрочни и системни усилия за постигането на нещо. Той разсъждава с понятията на млад кавалерийски офицер, който ще извади шашката и ще съсече противника за 5 минути, а после ще отиде да пие. Това е лошата ни черта, която доведе до това, че от най-голямата нация на Балканите преди век днес тя силно намалява. Тук вече не е въпрос на история, а на дълбочинни геостратегически и народопсихологически фактори.

Забравената българска традиция на взаимопомощ


Моята баба, която е стара балканджийка и в момента е жива на 96 години веднъж ми разказа, как са живеели хората на село едно време. Тя ми разказа, че когато на някой от селото му се случило нещастие, цялото село се вдигало да го подкрепи. Имало един случай, когато на някакъв човек се издавили всичките овце. Това е било целия му поминък. Тогава той взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Съселяните му го спрели, хванали го и започнали да минават от къща в къща. И от всяка къща му давали по нещо, кой агне, кой козле, кой теле. Така накрая човека завършил с повече добитък отколкото първоначално имал. Това е било истинската „социална държава“, при която човек помага на ближния си когото познава, а не днешното държавно насилие и чиновнически произвол които отнемат от тези които работят и дават на други, които не искат да работят само защото отговарят на определени „социални критерии“. В старата жива и органична селска общност няма как лентяите да получат нещо, но се е помагало само на честните и трудещите се хора, когато изпаднат в беда. При това без закон и писани правила. Просто хората са постъпвали по сърце, съвест и според добрия пример който са видели от дедите си.

Баба ми разказва също, че когато някой започнел да строи къща, купувал само пироните, а другите му помагали да събере и издяла греди от гората, и да направи кирпич от глината на двора, както и цяло село се вдигало да му строи къщата. Така дори и най-бедните са имали свой дом без поробване към банките за остатъка от живота си. В днешното време на индивидуализъм и себичност сме изгубили тези реалности, затова сме поробени в една система в която заробването към банки и кредитори задушава и строителството и свободата на развитие.

Източник: krasivdom.com /nreporter.info/

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

КЛАСИЧЕСКИ КРЕМ БРЮЛЕ

Сметана и мляко общо 1л сгорещява се , но да не кипва.Прибавя се есенция ванилия.В отделна купа 5-6 жълтъка със 150 гр.захар се разбива с бъркалка и започвате да сипвате по-малко мляко в жълтъците.Прецедете, насипете в купички по възможност керамични .Печете на водна баня 40-50 минути на 110 градуса.Охладете и с горелка карамелизирайте кристална захар за перфектен завършек.

3009 човека от цяла България, а и чужденци, седнаха на сватбената трапеза на Стойка Димитрова и Росен Митев от Нова Загора. Събитието бе част от Четвъртия национален събор „Лудогорие", който се проведе край Разград. Сватбата отбеляза три рекорда на Гинес.
Дъждовното време не изплаши нито младоженците, нито сватбарите от възстановката на тракийска сватба. Преди да се венчаят по старите обичаи, 38-годишният банков служител Росен Митев и 28-годишната Стойка Димитрова, която работи като юрисконсулт, сключиха граждански брак пред на сцената на поляната в местността „Пчелина". Множество от 3009 сватбари извика „Горчиво", преди от гората да излязат хайдути от клубовете „Традиция". Булката и младоженеца също са част от подобен клуб в родния си град, разказват, че решението да се оженят по този начин са взели заедно и единодушно
Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/rosen-chast-stoiika-1472543.html#ixzz3fHQcGkqV

Има нещо ,което всеки къта в себе си!
Има нещо, което топли и разпалва  топлина в другите!
Има нещо , което тихо ни нашепва и ни дава сили да продължим напред!
Това нещо старите хора наричат огънчето на душата.Имаме частица от бога и това е - съвестта.
Силни    и сърцати хора са живели и примерът им е още жив,де в чергите ,де в камъните,де в носиите,само да имаше кой да ги види.
Човек е голям колкото са големи мечтите му. Дано красивата ни родна земя ,да бъде  отново силна и цяла. Пазете  старите ценности  морал и трад

иции- в тях е всичко онова ,от което имаме нужда  и което си заслужава да  бъде пазено.