Към края на годината няма как да не се замислим за живота и какво сме свършили до тук.Времето сякаш все не стига  за всички планове и мечти.Не бива да съжаляваме  за нищо, а да се радваме ,че сме опитали поне.И хубавото и лошото да ценим.Едното е ,за да сме щастливи,другото -за да останем силни.Научих ,че за да простиш на някой ,първо трябва да простиш на себе си.Научих,че абсолютната истина и момента винаги има две лица.Научих ,че преди да съдя  ,трябва да слушам.Научих,че никой  не може да се промени ,ако сам не желае това.Научих,че преди зората винаги е тъмно. Научих,че преди успеха винаги ти се иска да се откажеш.Научих ,че преди да стигнеш там където искаш,много пъти се губиш.Непознати се превърнаха в приятели,а приятели в непознати.Много пъти падах,но все пак ставах.Защото научих,че  има какво да дадеш на другите,дори когато си мислиш,че нищо нямаш.Научих ,че да живееш истински значи да приемеш себе си и другите истински.Научих ,че имам безкрайно много да уча.Научих ,че по -силна от омразата е любовта.Защото ,тя дава смисъл на всичките ми усилия и всеки мой успех.Давам толкова ,колкото мога.И няма да се извинявам,че допускам малко хора до себе си,защото не искам да си говоря с хора които са далеч от моето светоусещане.Избирам да бъда свободна  ,да бъда себе си.Няма да се извинявам,че не се отказвам и вярвам ,че и в най-тежките моменти очаквам щастлив край.Няма да се извинявам ,че не крия с фалшива усмивка емоциите си.Няма да се извинявам,че харесвам моя свят и малкото хора в него.Не искам нищо да променям само ,за да докажа нещо на някого.Няма да се извинявам,че искам да се наспя или да празнувам със семейството си.Смисълът на времето е сега-това научих.Важно е какво искам сега,какво ми се прави сега,с кого ми е добре сега.По истинско сега от поемане не дъх няма.Не искам много- другото е суета.АЗ ИСКАМ САМО ДА ВИ, БЛАГОДАРЯ!
Весело посрещане на новогодишните празници!
С пожелание да се сбъднат мечтите ви,да бъдем по-добри,да обичаме и да бъдем обичани,да се научим да прощаваме!И не на последно място,пожелавам на всички много здраве!Наздраве!

Едно благодаря на всеки,който ми подаде приятелска ръка!Едно благодаря на всеки,който подари ми част от своята душа!Едно благодаря на всеки,който преосмисли моя ден!Едно благодаря на всеки ,който бе добър със мен!Едно благодаря на всеки,който прави за останалите чудеса!Едно благодаря на всеки,който с искреност печели днес сърца!Едно благодаря на всеки,който е човек в света суров!Едно благодаря на всеки,който оценил е думата любов!

НИКУЛДЕН
Думите на баба Симеонка Чернева

из "СТОПАНКАТА НА ГОСПОД" - сказание и требник
на българската народна вяра

" – Кажи сега кой е Свети Никола?
– Хората днеска си знаят рибния празник. Щото запомнили, че навремето, когато Господ поделял света, на Никола му се паднали морската стихия и бурите. Той ги викал, той ги прогонвал.
Някои спасявал, други плащали с живота си. Ама преди много време имало и още, тогаз викали на Никола Справедливият. Преди зимното слънчево седене, когато идел Еднажден и когато българинът празнувал новата си година, та преди туй се чествал Справедливият Никола.
– Кога каза, че била Новата година?
– На Еднажден. Игнажден му викат сега, по църковному. Тогаз се ражда новото слънце. Ама сега – чакай да ти река за Никола. Никулден било време на сметките. Защото преди Новото слънце, сурвакането и наричането на благините, трябва да се каже кой с какво ги е заслужил и да се тегли чертата.
Така както Никола решава кога да извика бурята и кога да я спре, така на Никулден решава кой през годината е бил повече добросторник или повече злосторник и с каква риза ще се изправи на Еднажден, за да иска по-добър живот. На Никулден се прави родово наричане. Събира се целият род и се гледа кой как е живял и работил през годината, дето е изтекла. Какво е донесъл за себе си и за рода си – радост, скръб, богатство, бедност, болест, здраве... Обидил ли е повече народ или повече народ е зарадвал... На кантар се слагат сълзите и радостта, които всеки е пожънал. Правят се и се развалят завещания. Помня, имахме един съсед, с трима синове. Големият му син – Калинчо, беше много добро момче – тихо, кротко, пък и убавец. Ожени се за добра девойка, отвори си магазин. Другите братя се затриха някъде по чужбина, та се не видеха. В махалата знаехме, че като си отиде старият, всичко ще остане на Калинчо. И на един Никулден, бащата реши, че нищо няма да му остави. И го рече пред всички. Викнаха попа и пред него старият написа, че оставя всичко на училището. След една година умря.
– И защо? Какво се е случило?
– На тоз Никулден старият разбрал, че Калинчо вдигнал ръка на жена си. И не веднъж. Подлютил се старецът и го зачеркнал. Как ли не го моли старата, не! Аз син, който жена си не почита и у дома си я почерня, не съм отгледал – тъй викаше старият. Те таквиз неща стават по Никулден, като се тегли чертата.
Затуй преди Еднажден се искат и се дават прошки, че да огрее начисто новото слънце.
Ама по-тежичко идва туй и народа го е забравил. И с повечето стари празници е тъй. Изтекла е от тях работата и проумяването и са останали яденето и пиенето.
Абе щом ме има още и ти го разказвам туйу има надежда. ще разкажеш и ти, пък някой ще се усети, че му е важен Стария Никола и току виж си събрал рода да се огледа преди Еднажден..."