Днес е Еньовден. По християнския канон „Рождение на св. Йоан Кръстител (Предтеча)". Този празник е един от най-важните летни празници в народния календар, сравним с Гергьовден, Спасовден, Коледа. В обичаите за празника обаче, са запазени най-много черти от старата славянска митология. Това е може би единственият календарен празник, в който ярко се противопоставят доброто и злото, здравето и болестта, лечението и магията. 
Празникът е свързан с лятното слънцестоене. На Еньовден е най-дългият ден и същевременно най – късата нощ. Празникът има отредено място и в празнично обредната система на населението от Вакарелската покрайнина, както в цялата страна. Сред старото вакарелско население е известен е с наименованието Еневден. В центъра на празника стои вярването за къпането на слънцето. Старите вакарелци са смятали, „преди да тръгне за зима” слънцето се окъпва във вода, преди да изгрее и се отърсва, затова водата на всички водоизточници се смята за лековита.
Лечебна сила има и росата.За това всички се окъпват през нощта или сутрин , преди изгрев се отъркалват в росата за здраве. 
Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.Смята се, че в нощта срещу Еньовден всичките билки и треви получават магическа и лечебна сила, и баячките и билкарките излизат да ги берат преди изгрев „по роса”.Те разказват, че от техни майки и баби знаят, че за да е „лековито билето” трябва да се откупи от самодивите. Откупуването са извършвали като първо отивайки към полето и при брането на билките пазели строго мълчание, и второ - поставяли набраните билки на куп, до някое полско кладенче, залавяли се на сключено хоро и мълчаливо, без никакъв звук играели, като се завъртали три пъти. Едва тогава проговаряли. 
Според билкарите старите хора вярвали, че човек може да бъде „налегнат" от 77 болести и половина. За 77 имало билки, и лек с баяния. Само за половинката имало една билка, която се откривала на специални билкари, само срещу Еньовден, и то ако я откъснат наполовина. Момите от махалите, придружени от възрастна жена също излизали по полето да берат китки полски цветя и билки, задължително еньовче, с които окичвали къщите за здраве. 
При изгрева на слънцето се гадае за здраве, като се застава срещу него и през лявото рамо се гледа назад за отражението на сянката. Ако видиш „цела сенкя”, ще си здрав. Ако видиш „половин сенкя” – ще се разболееш. 
В деня преди Еньов ден и на самия ден не се пере – „да не матиш водата на Сънцето”. Не се работи никаква домашна или полска работа за да не пада град и гръм.
Освен светлата, празникът има и тъмна страна. Билки, които не са откупени от самодивите придобивали отровно действие – „биле отровно” и с тях се извършвали магии.Както се пее в песента :
„Калина гърло боляло,
свекърва и го лекува,
не тура биле лековно,
най тура биле отровно
Най тура биле отравно
и от люта змия сърцето,
и от зелен гущер главата...”
И все пак слънчевата светлина и дъхът на полските билки и треви надделяват над тъмните сили. В днешното забързано време, можем да отделим време, да излезем сред природата или в прковете и градините и да се порадваме на тревите и цветята. А, най-малкото, което можем да направим е да мислим позитивно и да дарим околните си с усмивка и се стараем да ги заредим с позитивна енергия, като поне за един ден забравим и загърбим проблемите си.

Мон Сен Мишел (на френски: Le Mont-Saint-Michel) е скалист приливен остров и община в департамент Манш,регион Долна Нормандия, Франция. Абатството на острова е посветено на Архангел Михаил и е разположено е на около 1 км от брега, близо до устието на р. Куенон. Общината има население от 43 човека. Всяка година Мон Сен Мишел се посещава от над 3 000 000 души (на второ място във Франция по посещаемост след Ил дьо Франс). Статуята на Архангел Михаил, поставена на върха на църквата, се извисява на 170 метра над водата.

През 6 и 7 век Мон Сен Мишел се използва като крепост на римско-британската култура и власт, до превземането му от франките. Според легендата Архангел Михаил се е явил на Св. Обер, епископ на Авранш през 708 г. и му е дал наставление да построи църква на скалистия остров. Обер пренебрегва наставлението докато архангелът продупчва черепа му с пръст. През 709 г. започва да се строи и селото около абатството. През 933 г. островът е анексиран заедно с Котантенския полуостров от херцог Гийом I Нормандски. През 1067 г. манастирът Мон Сен Мишел дава подкрепата си на Уилям Завоевателя. В резултат на това манастирът получава земи и имоти в Англия, а също е изобразен на гоблена от Байо. По време на Стогодишната война англичаните неколкократно се опитват да го превземат, но не успяват. След Френската революция абатството е затворено и превърнато в затвор, първоначално за духовници, които се противопоставят на новия режим. След като влиятелни фигури, включително Виктор Юго, започват кампания за възстановяване на статута на Мон Сен Мишел, през 1863 г. занданът е затворен и през 1874 г. островът е обявен за исторически паметник. Мон Сен Мишел и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство през 1979 г.

Според the Making of Featurettes на Extended Edition DVDs, Мон Сен Мишел е вдъхновението за архитектурата наМинас Тирит във филма от 2003 г. Властелинът на пръстените: Завръщането на краля, режисиран от Питър Джаксън.