]

Чедо, какво и да ти казват, какво и да четеш от мен да знаеш едно - най-голямото вдъхновение за мъжа е жената и за жената - мъжът. Разправят какво ли не, но от моята история с баба ти и от онова де съм видел - това е сите. Много домове се разпаднаха пред очите ми, чеде. Коги она си тръгнала, коги той превъртел очи по некоя. Оставят къща и бегат далече. Не обвинявам никой. И единия глупав, и другия. Забравили са да си казват мили неща. Забравили са да показват колко е велик другия, щото ти ако си с него и си избрала него - той за тебе е единствен на света.

Нищо, че има още стотици. Не кажеш ли на жената ти, че е велика - она ще го забрави. Тебе ще забрави, щото от твоте уста иска да го чуе, щото ти си най-великия за нея. Едно време баба ти беше краварка у другото село. Всека сутрин с тоягата на рамо ходеше до там, а като свършваше работа минаваше през полето да прекопа бустаня. Вечер кога се прибирах и ми бе наготвила, винаги й казвах, че си имам най-великата жена на света. Не сме си казвали “обичам те”, едно време не беше така модерно кат сега. Ама тия другите думи много често. И съм я слушал, и тя мене също. Немаше умора, нищо немаше - само да знам, че като се приберем и че я видим нея под дувара ми стигаше. Това е всичко чеде. Любовта не е голема драма, много е лека - че видиш като ти дойде на главата. От нищо нещо че искаш да прайш. И сама, че знаеш коги си струва и коги е вятър работа.
От мен да знаеш,момиче-само любов не може.
Нужно е и доверие.Може да му вярваш,без да го обичаш.Това добре.
Може и да го обичаш,без да му вярваш.Виж,това адски боли.
Но за да се получи нещо силно,е нужна силна сплав между двете.Неразделими са.
Няма вода само от водород.Ако изгубиш едната си ръкавица,можеш просто да хвърлиш другата.
Вече е излишна.
Е,можеш да си я носиш колкото искаш,може и да сменяш ръцете си в нея,но винаги едната ще е ледена.
 Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и неочакван край. Има и вълшебни приказки – те са най-хубави, но рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки

Под наем сме дошли на този свят.

И всеки ден си плащаме цената.

Животът се откупва със дела,

с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?

За всеки стойността е най-различна.

Можеш на врага си да простиш - 

зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?

Че просто ти е даден за заслуги?

Прахосвайки един единствен ден

ти губиш много, страшно много губиш.

Не трупай вещи, трупай простота, 

отрупвай се с емоции и радост.

И ако ти останат до нощта,

със утрото раздай ги на приятел.

От гроба няма кой да те спаси.

И времето безмилостно изтича.

Не са ти нужни къщи и коли,

а някой който теб да заобича.

За кратко си дошъл на този свят.

Не ти е нужно да градиш палати.

Гради надежда, вяра, доброта.

Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.

От залеза днес по-красиво няма!

Залязвай със достойнство, без вина.

И със усмивка силна и голяма.

Живей така,че в сетния ти ден

децата ти със гордост да закрачат.

Врагът ти да склони глава,

а небесата силно да заплачат.

Древните мъдреци са казали нещо много вярно:

Когато едно бебе се ражда, с него се ражда любовта и една ярка светлина на надежда.

крисия

Голяма тя да порасте – 

красива, нежна и щастлива, 

да бъде много талантлива, 

да радва всички с своя смях 

и изобилие от надежда 

да вдъхва всекиму – 

когато я поглежда.