Чедо, какво и да ти казват, какво и да четеш от мен да знаеш едно - най-голямото вдъхновение за мъжа е жената и за жената - мъжът. Разправят какво ли не, но от моята история с баба ти и от онова де съм видел - това е сите. Много домове се разпаднаха пред очите ми, чеде. Коги она си тръгнала, коги той превъртел очи по некоя. Оставят къща и бегат далече. Не обвинявам никой. И единия глупав, и другия. Забравили са да си казват мили неща. Забравили са да показват колко е велик другия, щото ти ако си с него и си избрала него - той за тебе е единствен на света.

Нищо, че има още стотици. Не кажеш ли на жената ти, че е велика - она ще го забрави. Тебе ще забрави, щото от твоте уста иска да го чуе, щото ти си най-великия за нея. Едно време баба ти беше краварка у другото село. Всека сутрин с тоягата на рамо ходеше до там, а като свършваше работа минаваше през полето да прекопа бустаня. Вечер кога се прибирах и ми бе наготвила, винаги й казвах, че си имам най-великата жена на света. Не сме си казвали “обичам те”, едно време не беше така модерно кат сега. Ама тия другите думи много често. И съм я слушал, и тя мене също. Немаше умора, нищо немаше - само да знам, че като се приберем и че я видим нея под дувара ми стигаше. Това е всичко чеде. Любовта не е голема драма, много е лека - че видиш като ти дойде на главата. От нищо нещо че искаш да прайш. И сама, че знаеш коги си струва и коги е вятър работа.
От мен да знаеш,момиче-само любов не може.
Нужно е и доверие.Може да му вярваш,без да го обичаш.Това добре.
Може и да го обичаш,без да му вярваш.Виж,това адски боли.
Но за да се получи нещо силно,е нужна силна сплав между двете.Неразделими са.
Няма вода само от водород.Ако изгубиш едната си ръкавица,можеш просто да хвърлиш другата.
Вече е излишна.
Е,можеш да си я носиш колкото искаш,може и да сменяш ръцете си в нея,но винаги едната ще е ледена.
 Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и неочакван край. Има и вълшебни приказки – те са най-хубави, но рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки