В неделя малкият ми син направи още  една крачка напред.Гордея се с него като майка естественноо,но дано има късмет за напред.За съжаление в България този спорт не е от най-обещаващите.И все пак това са красиви мигове изпълнени със щастие и ще ги помним цял живот каквото и да се случи.Но клипа е много голям и  поне аз не мога да го кача тук.Усмихнат ден на всички -вярвайте в мечтите си понякога се сбъдват.

Пробвайте от тук:

https://www.facebook.com/milka.stancheva.96/videos/994254753970360/?pnref=story

"Кухнята е най-хубавото място на света,
чайникът пее, печката бумти..."
С. Бреднах

Едно от нещата, на които можем да се насладим е храната. Но нещо повече от физическата потребност - храната като наслада за душата.
Замислете се за вашите любими храни. Понякога ги свързвате с приятни спомени, друг път може да са подходящото съчетание от вкусове и аромати, които ви носят наслада.
Връщам се назад в детството си и си спомням за приготвения липов чай на печката с дърва, за аромата на топлите курабийки, за любимия ми домашен сладкиш... И толкова още вкусни неща, които ми носеха усещането за уют и наслада, за топлина и спокойствие. Дали защото съм била дете и съм била по-безгрижна. И съм се поспирала за миг, за да се порадвам с цялата си душа на любимата храна...

Колко хубаво би било, ако по-често си доставяме такива мигове... Истински да се насладим на сутрешното си кафе, без да бързаме, да си приготвим любимото ястие или десерт и да отделим време да се порадваме на вкуса от храната.
Може и всяка седмица да си правите нещо специално, някое кулинарно творение, което ще накара душата ви да се радва.
Или просто всеки ден, докато пиете любимата си напитка, това да са вашите минутки за зареждане с позитивно настроение...

Когато човек е балансиран и изпитва уважение и любов към себе си, обикновено е в добри отношения с хората. Но забравяме често какво е да си спокоен и разумен човек. Попиваме емоциите на хората неусетно и разпръскваме нашите също толкова лесно, че дори не разбираме как сме излели гнева си на някой нищо неподозиращ човек, преминал на близо в неподходящ момент край нас и имащ честта да бъде наш отдушник. Живеем сред хора и контакта ни с другите е неизбежен. Човек е "стадно животно" и общуването ни е не само словесно. Комуникираме един с друг на по-фино ниво. Чрез енергийния обмен ние взимаме и отдаваме емоции и мисли, дори без да си отворим устата да изречем и едничка дума. Ето защо е много важно да пазим душевното си спокойствие непокътнато. Душевния ни мир преди всичко зависи от нас самите и от нашите реакции. Преди да реагираме на някой човек, е добре да имаме малка пауза за премисляне какво ще кажем и какво ще последва. Негативните спонтанни действия винаги водят до неприятности и наранени хора. Преди да сторите нещо на някой, спомнете си, че той също е човек и има душа, има история, има чувства. Намерете начин да не го ранявате, докато отстоявате себе си. Начин винаги има!

Из книгата "Бъди щастлив човек, живей щастливо"