НИКУЛДЕН
Думите на баба Симеонка Чернева
Думите на баба Симеонка Чернева
из "СТОПАНКАТА НА ГОСПОД" - сказание и требник
на българската народна вяра
на българската народна вяра
" – Кажи сега кой е Свети Никола?
– Хората днеска си знаят рибния празник. Щото запомнили, че навремето, когато Господ поделял света, на Никола му се паднали морската стихия и бурите. Той ги викал, той ги прогонвал.
Някои спасявал, други плащали с живота си. Ама преди много време имало и още, тогаз викали на Никола Справедливият. Преди зимното слънчево седене, когато идел Еднажден и когато българинът празнувал новата си година, та преди туй се чествал Справедливият Никола.
– Кога каза, че била Новата година?
– На Еднажден. Игнажден му викат сега, по църковному. Тогаз се ражда новото слънце. Ама сега – чакай да ти река за Никола. Никулден било време на сметките. Защото преди Новото слънце, сурвакането и наричането на благините, трябва да се каже кой с какво ги е заслужил и да се тегли чертата.
Така както Никола решава кога да извика бурята и кога да я спре, така на Никулден решава кой през годината е бил повече добросторник или повече злосторник и с каква риза ще се изправи на Еднажден, за да иска по-добър живот. На Никулден се прави родово наричане. Събира се целият род и се гледа кой как е живял и работил през годината, дето е изтекла. Какво е донесъл за себе си и за рода си – радост, скръб, богатство, бедност, болест, здраве... Обидил ли е повече народ или повече народ е зарадвал... На кантар се слагат сълзите и радостта, които всеки е пожънал. Правят се и се развалят завещания. Помня, имахме един съсед, с трима синове. Големият му син – Калинчо, беше много добро момче – тихо, кротко, пък и убавец. Ожени се за добра девойка, отвори си магазин. Другите братя се затриха някъде по чужбина, та се не видеха. В махалата знаехме, че като си отиде старият, всичко ще остане на Калинчо. И на един Никулден, бащата реши, че нищо няма да му остави. И го рече пред всички. Викнаха попа и пред него старият написа, че оставя всичко на училището. След една година умря.
– И защо? Какво се е случило?
– На тоз Никулден старият разбрал, че Калинчо вдигнал ръка на жена си. И не веднъж. Подлютил се старецът и го зачеркнал. Как ли не го моли старата, не! Аз син, който жена си не почита и у дома си я почерня, не съм отгледал – тъй викаше старият. Те таквиз неща стават по Никулден, като се тегли чертата.
Затуй преди Еднажден се искат и се дават прошки, че да огрее начисто новото слънце.
Ама по-тежичко идва туй и народа го е забравил. И с повечето стари празници е тъй. Изтекла е от тях работата и проумяването и са останали яденето и пиенето.
Абе щом ме има още и ти го разказвам туйу има надежда. ще разкажеш и ти, пък някой ще се усети, че му е важен Стария Никола и току виж си събрал рода да се огледа преди Еднажден..."
– Хората днеска си знаят рибния празник. Щото запомнили, че навремето, когато Господ поделял света, на Никола му се паднали морската стихия и бурите. Той ги викал, той ги прогонвал.
Някои спасявал, други плащали с живота си. Ама преди много време имало и още, тогаз викали на Никола Справедливият. Преди зимното слънчево седене, когато идел Еднажден и когато българинът празнувал новата си година, та преди туй се чествал Справедливият Никола.
– Кога каза, че била Новата година?
– На Еднажден. Игнажден му викат сега, по църковному. Тогаз се ражда новото слънце. Ама сега – чакай да ти река за Никола. Никулден било време на сметките. Защото преди Новото слънце, сурвакането и наричането на благините, трябва да се каже кой с какво ги е заслужил и да се тегли чертата.
Така както Никола решава кога да извика бурята и кога да я спре, така на Никулден решава кой през годината е бил повече добросторник или повече злосторник и с каква риза ще се изправи на Еднажден, за да иска по-добър живот. На Никулден се прави родово наричане. Събира се целият род и се гледа кой как е живял и работил през годината, дето е изтекла. Какво е донесъл за себе си и за рода си – радост, скръб, богатство, бедност, болест, здраве... Обидил ли е повече народ или повече народ е зарадвал... На кантар се слагат сълзите и радостта, които всеки е пожънал. Правят се и се развалят завещания. Помня, имахме един съсед, с трима синове. Големият му син – Калинчо, беше много добро момче – тихо, кротко, пък и убавец. Ожени се за добра девойка, отвори си магазин. Другите братя се затриха някъде по чужбина, та се не видеха. В махалата знаехме, че като си отиде старият, всичко ще остане на Калинчо. И на един Никулден, бащата реши, че нищо няма да му остави. И го рече пред всички. Викнаха попа и пред него старият написа, че оставя всичко на училището. След една година умря.
– И защо? Какво се е случило?
– На тоз Никулден старият разбрал, че Калинчо вдигнал ръка на жена си. И не веднъж. Подлютил се старецът и го зачеркнал. Как ли не го моли старата, не! Аз син, който жена си не почита и у дома си я почерня, не съм отгледал – тъй викаше старият. Те таквиз неща стават по Никулден, като се тегли чертата.
Затуй преди Еднажден се искат и се дават прошки, че да огрее начисто новото слънце.
Ама по-тежичко идва туй и народа го е забравил. И с повечето стари празници е тъй. Изтекла е от тях работата и проумяването и са останали яденето и пиенето.
Абе щом ме има още и ти го разказвам туйу има надежда. ще разкажеш и ти, пък някой ще се усети, че му е важен Стария Никола и току виж си събрал рода да се огледа преди Еднажден..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар