Имало едно време…
И сега го има.

Имало едно време едни Правила за щастие.
Тъй като били високо оборотен продукт Правилата рязко забогатели. Клиентите обаче бавничко, но сигурно започнали да проумяват, че нещо не е в ред. Или Правилата били фалшиви, или имало някаква тайна съставка дето никой не я казва. Щастието, което се получавало накрая било нетрайно, без чувство за хумор и със сериозно разхлабващо действие. Започнали да валят оплаквания.
Тогава Правилата създали Обучение по щастие, твърдейки, че щастието не е проста работа. Клиентите веднага се втурнали да се обучават. Щом не е проста работа, значи не е за всеки, следователно е престижно да се обучаваш на Щастие.
Обучението започнало да дава резултати. Клиентите се превърнали в Последователи. Правилата за Щастие и тяхното обучение отново забогатели. А Последователите вече имали кого да следват. В името на щастието те били готови на всичко:
• да не работят, за да медитират!
• да не правят секс, за да изчистят съзнанието си!
• да изоставят половинката си, за да се посветят на Божественото!
• да напуснат родината си, за да се погрижат за Вселената!
• да се лишат от собственото си Аз, за да убият Егото си...
Крачели редиците с Последователи, крачели и един ден стигнали портите на Рая.
А там отпред седяла една бабичка и копаела нещо.
Притихнали редиците, а напред излезли Правилата и рекли:
- Бабо, отмести се, не виждаш ли че трябва да влезем!
- Виждам аз, нали туй ми е работата.
- Викни тогаз Архангел Михаил да отвори!
- Друга работа си има Рангел, аз съм Пазача!
Посбутали се Правилата, но Последователите напирали.
- Тогава отключи ни портата, бабо!
- Първом трябва да вземеш тая лопата и да прекопаеш ей онази леха – рекла бабата.
Излязло главното Правило за щастие и взело лопатата. Позавъртяло я и полека пристъпило към лехата, че било кално. Извадило от джоба си мокри кърпички и позабърсало дръжката. След туй замахнало и…ударило на камък
- Ти синко, лопата май не си държал – присвила очички бабата.
- Не е имало нужда. Друга ми е силата на мене. – гордо заявило Правилото.
- Тъй ли? – зарадвала се бабата.- Я кажи и на мене!
- На мене бабо, силата ми е в Щастието. Има едни правила. Ако ги спазваш и си щастлив. Аз съм ги писал. Ей тия всичките, дето ги виждаш мене следват и моята сила.
- Тъй, тъй – заклатила главата бабата. – я да го питам аз тоз народ тогава:
- Децата ви къде са бре?
Редиците се размърдали. Никой не отговорил.
- Обичта ви къде е? Половинка, викам, имате ли?
Пак никой.
- Земята ви къде е? – повишила глас бабата. – Род имате ли?
Последователите понавели глави.
Скочило главното Правило.
- Бабо, ти недей ги обърква. Те са святи хора. Всичко са оставили и любов, и земя, и семейства. И имена си нямат. Че всичко това е Егото. А Егото пречи на щастието. Тези хора тук са живели според Правилата и са постигнали Щастие. Те дори сянка не хвърлят. Самият рай е създаден за тях. Отвори им!
Изправила снага бабата и станала дваж по-висока. Бялата и плитка се спуснала пред рамото й до кръста и гласът й проехтял.
- Тоз, който е без род и без обич таз порта не ще да премине! Вървете си и си намерете сенките, пък си ги облечете. Пък като си спомните как се плаче и как мирише земята, пак елате при Портата!
Навела се бабата и на всеки в шепата сложила по една стиска пръст.
- И да помните , че щастието и силата ви са в земята. Че докато сте живи по нея ходите и тя ви храни. Небето го оставете на Смъртта и на Господа.
Обърнали се Последователите и си тръгнали обратно.
А Правилата…
Те се поогледали, пък видели на земята да лежи една тетрадка. Отворили я и прочели:

…И заръчаха българите:
ИЗРИЧАЙ САМО ПРАВОТО СЛОВО!
ПОЧИТАЙ КОРЕНА СИ!
СЛЕДВАЙ САМО СОБСТВЕНИЯ СИ ДЪХ!
ПОМНИ, ЧЕ САМО ВЪРВЯЩИЯТ ИМА ПЪТ!
А бабата засукала мустак и хлопнала вратата на рая.

из "Родов обредник на българите"
на Розмари Де Мео