Къпиновски манастир "Св. Николай Чудотворец"

Къпиновският манастир е разположен на брега на река Веселина на 5 км с. Велчево, на 8 км от с. Къпиново и на 14 км южно от Велико Търново. Манастирът се намира на около 2 км от Плаковския манастир, поради което с него са наричани "манастирите-близнаци".

Къпиновският манастир е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен "Св.Троица". През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай". През 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.

В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на "История славянобългараска". В манастирът функционирало и килийно училище.

Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук.

Църквата "Св. Николай" датира от края на 17 и началото на 18в., а през 1835г. е обновена и приема сегашния си облик. По форма тя е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с обширен наос и предверие, допълнени от открита нарктика с дървени колони и парапети. През 1845г. манастирската черква била изписана, като най-зрелищна от тогава е композицията "Страшният съд", дело на Иван Попович. Най-ранния паметник на живописта произхождащ от Къпиновския манастир е т. нар. "Къпиновски поменик" от 1700г., съхраняван днес в Националния археологически музей в София. Манастирската църква е богата и с икони от 18 и 19в. Част от тях са две икони в иконостаса - "Св. Илия" и "Св. Димитър на кон", както и тези в предверието: "Въведение Богородично", "Св. Богородица с пророците" и "Христос с апостолите". Красиви са иконостасните царски двери с резбени елементи, характерни за тревненските резбари. От 18в. е резбеният владишки трон.