Карандила
Предполага се, че през Османското владичество в България, по време на чума, жителите на града са се изнасяли в местността, тъй като тя е сравнително изолирана и разполага с няколко извора. Поради нейното използване в „черни времена“ се е наложило името „Карандила“ (от турската дума „кара“ - черно). Според други - по-вероятно е произходът на името да е свързано с турската дума "кар" (сняг). Втората част на името може да е от арабски или персийски произход и да означава планина, връх или нещо подобно.
Местността Карандила е част от Природен парк „Сините камъни“, който включва още: Архангела, Асенова река, Бармука, Бустанлъка, Българка (връх), Гаговец, Гунчов кайнак, Даула, Джендем дере, Дивеците, Долапите, Драгиева чешма, Драгойка, Еньова булка, Змееви дупки, Ловджийска чешма, Калето, Кендалова чешма, Куруча (Манастирска река), Кутелка (резерват), Кушбунар, Кушбунарска река, Лесков рът, Ломените, Меча дупка, Моллова кория, Мочурите, Новоселска река, Обсерваторията, Орлови дупки, Орта баир, Тефтера (лифт), Предела, Селището, Сипеите, Черни камене, Хайдушка пътека, Халката, Харамията.