Честит празник на всички малчугани!

На онези малки звездици, които намират смисъла в малките неща.

Като светулка. Искра. Нежност. Смисъл. Щастие. Радост. Безкрайна забава. Мъдрост. Копнеж. Бъдеще. Крехкост. Сила.

На онези същества, които се появяват в живота ни, за да внесат свежест. За да ни покажат къде бъркаме. Да ни успокоят, да ни укротят. Да ни припомнят, че животът е една игра, а в лутане нагоре и надолу сме забравили смисъла му. Появяват се със своите малки коремчета, приличащи на облак, за да погалят болните ни места и да излекуват раните ни. Появяват се, за да ни предизвикат да бъдем по-добри от себе си, защото искаме да станем по-добри за тях. Искаме да виждаме възхищението в малките им блестящи очи. Искаме да виждаме обичта им.

Докосват ни с крилата си и ние политаме заедно с тях. В свят на балони, детски смях, радостен вик. Сглобяваме хвърчила, скачаме в локви, изрисуваме стените, драскаме колената си, тичаме, плуваме, събираме камъни, строим пясъчни замъци. Учат ни на малкото и незабележимото, което сме забравили да виждаме. Учат ни да бъдем първични, да бъдем будни, щури, неспирни.
Появяват се, за да ни покажат небето, слънцето, дъгата. Бодличките, борчетата. Калинките. Хващат ни за ръка и за миг забравяме, че светът се върти. Притихваме. Правим пътечка в оросената трева, заобикаляме мравките, за да не ги нараним. Слушаме песента на щурците.

Миришат на любов. Те са любов. Правят света ни красив. Замечтан. Лъкатушещ. Предизвикват ни да гоним пеперуди, да търсим детелини, да събираме глухарчета. Гъделичкат сърцето ни фино. Едва забележимо, но щедро. Дават ни всичко, което имат, а то е много повече от това, което ние можем да им дадем.

Слушайте ги. Слушам ги. Само те знаят отговорите на всичките ни въпроси.

Помня как гледахме по телевизията Алф. Прибирахме се само за Фокс Кидс от 15:30 по GTV, ставахме в неделните утрини, за да гледаме "палавници" , "спукано гърне "и кой е по-по най. Помня, как четяхме приказките на Братя Грим без задължение. Помня как „Който си го вика, на себе си го вика“ беше универсалната затапка на всяка обида. „Изказан“ беше най-страшната заплаха. Помня, как се облепяхме до вратовете с ваденки от дъвки „Турбо“. Помня, как дъвченето на дъвка „ШОК“ без да мигнеш и да направиш кисела мутра беше героизъм. Помня, как ни купуваха шоколадови яйца на „Киндер Сюрприз“ само по празници. Помня, как 20 стотинки беше цената на щастието – ледено сокче. А Помните ли картите на Yu-Gi-Oh? Помня как проблемите се появяваха в игра на „картоф“, „огнена топка“ и „стражари и апаши“. И се уреждаха с „онче-бонче“, „камък, ножица, хартия“ и „ала-бала ница“. Помня как ни беше шубе от Сладкишчо, Дама Пика и Сапунчо.
А вие помните ли?! Честит 1-ви юни. Ние бяхме щастливи деца!