Земята на баща миОставам тук, каквото и да става -фалити, безработица... Погром!Нали във тази мъничка държава родих дете и още правя дом.Нали опъва къщата на село до стряхата си слънчева бразда,та птиците, за пролет зажаднели,да имат път до своите гнезда.И аз по този път насън се връщам -отчаяна от нямане, сама...Тогава като птиче ме прегръща измъчената бащина земя.Постила кротко чергата на юни,заплита ден за стария ни род,додето тихо зрее помежду ни една безумна жажда за живот.И нека всяко утре е измама,кръвта току-така не сменя цвят!Оставам тук! в земята на баща ми -най-вярната земя на този свят.

РОДИНА
Блага Димитрова

Малка е мойта родина-
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.
Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка,цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен, век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена-
моята малка родина.