На 14 февруари имаме поне троен повод да празнуваме (с Деня на археолога стават четири), така че от Вас зависи, кой празник ще предпочетете. Ние Ви предлагаме да уважите всички.
На 14 февруари Българската православна църква почита успението на Свети Кирил Славянобългарски.
Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил е образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
На Константин и неговия брат Методий дължим създаването на славянската азбука и първия превод на Свещените книги на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Свети Климент Римски“.
Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.
Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
Традицията да се разменят любовни послания на 14 февруари датира още от ХІV век. Според Католическата енциклопедия от 1908 г. обаче има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те
били мъченици и са записани под датата 14 февруари.

 Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е свързан от древни времена с лозата, гроздето и виното. Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Кулминацията на празника е избирането на „Цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.