"В тихите летни вечери, когато бяхме сами на двора, баба уморено въздишаше и казваше:
- Когато пораснеш, ще разбереш, животът е непрестанно губене на детството, детето ми. И още по постоянно търсене на себе си в него. А когато решиш, че си се намерил, или ще си станал възрастен, или ще си помъдрял с годините или ще си натрупал много опит."

из "Рошавите мисли на едно влюбено момиче", Галя Кутулева